Драги читателю,

Книгата "Усмивки по време на криза" не е преднамерено писана за кризата, настъпила и у нас. Това е едно стечение на обстоятелствата, което оценявам като положително, защото смехът е лекарство за духа, както чесънът и сексът за тялото.
Професията ми е такава, че е задължително от време на време да се комбинират факти, анализи, казуси с лични впечатления и преживявания – най-вече смешни, за да се поддържа живо вниманието на българската аудитория. За държава със силна неформална култура и интензивни социални контакти (например част от студентите идват на лекции, за да разказват преживяванията си и да планират бъдещи такива) харизмата на преподавателя и оратора е много важна. И тук или те има, или те няма.
За да те има, трябва да имаш в запас пълна торба случки, преживявания, които будят интерес и смях, т.е., карат публиката да се отпусне, за да я вкараш отново в коловоза. За мой късмет в торбичката ми винаги е имало по нещо, и още има.
Не аз съм открил, че крепостите се превземат най-лесно по индиректен начин – често трудна задача за атакуващия. С други думи, четенето между редовете е отлично средство за дълбокото разбиране на ситуацията и откриването на най-добрите начини за действие в нея.
Затова в моето дългогодишно общуване със студенти, предприемачи, мениджъри и други съм открил за себе си печеливши комбинации за различни ситуации, съчетавайки формалното с неформалното; сериозното със смешното, важното с маловажното. Основният извор за тези мои подходи са собствените ми преживявания, грешки, находки и поуки – както в България, така и в чужбина (особено!) благодарение на десетките ми пътувания, които – подчертавам, съм си заслужил аз. За мен и за много други "пътуващи".
След като ферментацията на времето подреди по-добре и ясно нещата, оценявам още повече комбинацията от формално знание и неформално общуване. Определено считам, че ако нашите хора се научат да комбинират двата подхода и не се вземат много насериозно (не се връзват на всяка тенекия и идиотщина), ще успеят много повече. И макар че сами трябва да изпитат по-важните неща по метода на пробите и грешките, важно е да се поучат и от опита и грешките на другите.
Идеята за настоящата книга се зароди отдавна, но все си намирах важни причини за отлагане. Така е и с мислите на българския народ: все за парното, тока и водата, но никога за бъдещето. А доколкото го има, то е идея за идеята – нали тук сме световни шампиони.
Но един важен повод – лансирането на наша уникална програма за подготовка на бизнес наследници на българските предприемачи, ме накара да ускоря нещата. Тези млади надежди на България трябва не само много да знаят и да умеят, но и да се смеят – така по-пълно преживяват успехите и по-лесно преглъщат трудностите и провалите. От моя опит знам какви чудеса прави една малка история или шегичка в разговор с важни за теб хора, стига да е премерена. А ако знаеш да танцуваш (поне обичайните танци), да играеш тенис на корт, а вече и голф, заекът просто няма как да избяга.
Така че, смятах да напиша 40–50 страници с поучителни случки и преживявания, повечето гарнирани със смях, защото не всеки ще има шанса да преживее подобни комични ситуации, макар че Ви ги пожелавам. Но нали апетитът идва с яденето – включих от първа на четвърта и като се разписах, сам не очаквах, че торбата ми е толкова пълна. Спирам – рекох си по едно време и ето ме сега с тази книжка.
От дистанцията на времето – по-голяма или по-малка за отделните събития, нещата се виждат по-ясно и може би с насмешка, а трудните периоди изглеждат по-леки. Сигурно така ще бъде и със сегашната криза след време. Но в случая нямаме време, за да се смеем след време – сега му е времето! Затова и съвпадането на моите скромни писателски намерения със сегашната криза роди импулсивно и заглавието на книгата.
Надявам се читателят, отнасяйки се снизходително към моето творение, да се отнесе снизходително, макар и внимателно към кризата! Защото както нейното подценяване, преди да настъпи, така и преекспонирането и (когато дойде), е еднакво вредно.
Надявам се, че книгата ще помогне не само на студентите, преподавателите, предприемачите и мениджърите, за които тя е основно предназначена, но и на по-широк кръг от читатели. Защото историите в нея не са само с професионална, но и с най-обикновена житейска насоченост. Най-голямото ми опасение е дали и читателят ще се смее, както съм се смял аз (и сега се смея).
На добър смях, читателю!

Авторът