Книгата представлява първото самостоятелно изследване у нас на измамата като основание за унищожаемост на договорите. Разгледани са три ключови проблема: понятието за измама, нейният фактически състав като порок на волята и особени хипотези.

Изследванията по темата ясно открояват двуликия характер на това основание за унищожаемост. От една страна, измама е налице само ако в съзнанието на измамения контрахент съществува грешка, която е и отделен порок на волята, Анализирана е сериозната близост (но не и препокриване) между измамата и грешката, както и значението на видовете грешки за приложното поле на измамата.

От друга страна, характерно за измамата е, че тази грешка е резултат от морално укоримо поведение, извършено най-често от другия съдоговорител. Това поведение има деликтна окраска и налага паралел с други основни гражданскоправни институти (най-вече на отговорността). На места анализът дори „надскача” границите на гражданското право – при сравнението между гражданската и наказателната измама.Проблематиката е класическа за гражданското право.

Паралелно с вижданията на българската правна наука и изводите, формирани от практиката, се разглеждат и основните положения във водещата съвременна чуждестранна доктрина и юриспруденция. В книгата са взети предвид и уредбите на измамата, съдържащи се в по-важните източници на soft law.

Ако грешката се сочи като най-важния порок на волята, то измамата е може би най-зрелищният и най-разпознаваемият.