Умерена облачност и други стихотворения

Все повече се омотавам в страховете си.
От ден във ден залитам –
кокошка с вързани крака за продан.
До мене е жена ми – същото.
И сме добри, и отстъпчиви.
Расте лъжата ни със розова якичка,
държи се хубаво, не ни излага,
роди се вчера – вече в пубертета.
Треперим вечер, има всякакви.
Но тя не хойка, дебне ме лъстиво,
наднича в банята, когато съм под душа.
И вече знам, че ще се случи!
Дори се готвя – спорт, диети,
свободен, млад, но с много опит.
Каква любов – лъжа в лъжа!
Лъжосмешението дали е грях?
Потомството гъмжи – лъжа, лъжи,
съвсем сме вече притеснени.
Настъпям крак, ухо, кореми,
не охват даже, а се умножават
като амеби, само че по-бърже.
И пъплят, падат от тавана
в лъжицата ми... Боже, канибалство!
Жена ми гълта замижала.
Но тя ли е? Тъй чуждо диша,
а ноздрите и горната й устна
трептят особено и все по-близко...
Ще спя отделно, ще подпра вратата
с живота си – присъда доживотна.
С леглото ни! – лъжата ме поправя,
а влажните й мишци ме затискат
в изпитана, последна хватка.