Това е истинската игра на тронове.
Джордж Р. Р. Мартин

„Кралят е мъртъв! Да живее кралят!“

Филип Хубави е мъртъв и в огромното му кралство владеят хаосът и безпорядъкът. Проклятието на Великия магистър на тамплиерите сякаш преследва кралете на Франция.

Най-големият син на покойния се възкачва на трона като Луи Х. Лишен от забележителните качества на баща си, той скоро се превръща в марионетка в ръцете на враждуващите сили в управлението. Всъщност Луи Вироглавия се вълнува истински само от едно: съпругата му Маргьорит Бургундска е хвърлена в затвора за изневяра, но той не може да се ожени за друга и да даде наследник на френския престол – докато кралицата е жива. Платен убиец е готов да помогне за осъществяването на кралската мечта, воден от своята алчност, безскрупулност и амбиции.

Мрежата от скандали, убийства и интриги, заплетена около двора на Железния крал, продължава да въвлича в примките си и неговите наследници. Централизираната държавна структура се разпада и феодалите възвръщат старите си привилегии. Краят на династията наближава.

Драматичен и колоритен като роман на Дюма, но подсилен от историческа точност и политическа проницателност.
Сънди Таймс

------------------------

Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Той е от руско-еврейски произход. Влияние над Дрюон оказва неговият чичо Жосеф Кесел, с когото през 1943 г. написват текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. Морис Дрюон посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си „Прокълнатите крале“, която включва седем романа: „Железният крал“ (1955), „Удушената кралица“ (1955), „Отровите на короната“ (1956), „Законът на мъжете“ (1957), „Френската вълчица“ (1959), „Лилията и лъвът“ (1960) и „Как един крал погубва Франция“ (1977).

Известен като последовател на Александър Дюма – баща, Морис Дрюон печели наградата „Гонкур”за романа си „Големите семейства“. През 1966 г. става член на Френската академия. В периода 1973-1974 заема поста на министър на културата на Франция. Дрюон е бил и депутат в Народното събрание и в Европейския парламент.
През 2006 г. писателят става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки. Голяма част от произведенията му са екранизирани за голям екран или като телевизионни сериали.
Морис Дрюон умира през 2009 г. на 90-годишна възраст.