Вдъхновена от детството на авторката, "Тялото, в което се родих" е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото й виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите й, многократната смяна на училищата, движението "хипи", сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми.

С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни прави съучастници на най-интимните си спомени и тълкувания, които прави за собствения си живот.
Това е една история, изпълнена с хумор, но и с реализъм, в която светът на децата се представя много по-ужасяващ, отколкото изглежда на пръв поглед.
Един роман с необичайни аспекти за живота между Латинска Америка и Европа.
Южноамериканското изгнание, миграцията от Магреб и затворите в Мексико Сити са част от контекста на този трогателен роман, който ни разкрива начина за приемане на самия себе си.

Гуадалупе Нетел потвърждава с този роман това, което критиката отбелязва от дебюта й, че е едно от откритията на последното десетилетие.