Когато човек спи, душата му къде е? Според вярванията на старите българи сянката на човека, т.е. душата му, се пренася в невидимия свят. Магьосниците от древно Мексико твърдят, че той е безпределен като небесата. В него те познавали и посещавали 600 различни свята. Те твърдят, че всеки човек може да се пренесе поне в един от тях. Но за целта е необходимо голямо количество енергия, с която човек по рождение разполага. Това, което му липсва, е нагласата и най-вече умението да я използва. Онези от древните мъдреци, които били посветени в тайните на ониромантията (науката за тълкуване на сънищата) казват, че нормалните сънища се използват от човешкото съзнание като вход за навлизане в други области на възприятието, имащи различна от всекидневния ни живот енергия, но все пак много сходна и близка до нас по своята същност. В резултат на това "сянката на човека" се среща с душите на умрелите, с ангелите, дяволите, орисниците и самовилите, пренася се в далечни и непознати страни, влиза в контакт с далечни, познати или непознати хора.