„ТУК СМЕ“ събира десет разказа, които са фини и красиви като дантела. А и колкото повече страници прелиства човек, толкова по-ясно си дава сметка, че пред него се разкрива една цялостна история, просто е нужно време да опознаем детайлите, да подредим пъзела.

Ангели със счупено крило – и така можем да определим героите, които рисува Ян Балабан. Един от тях, Петър, иска да създаде картината на живота си – като улови в нея светлината. Емил пък е твърдо убеден, че е провалил всичко и сега пред него има един изход – смъртта. Точно тя се докосва до Саша, която разбира, че цял живот е бягала от истината, а да си отиде от този свят, без да я приеме, просто не може...

Ян Балабан живее и твори в един от най-суровите чешки градове – Острава. Затова и атмосферата на Чешкия север се е отпечатала и в десетте разказа на „ТУК СМЕ“. Героите му – подобно на самия него, са хора, изпуснали нишката на живота си. Те страдат и търсят истината, взират се напразно в миналото си, пръв техен другар често е бутилката, затова дори и душата си представят така – като тайнствена бутилка, която се носи нейде из човешкото тяло.

Стилът на Балабан дава сериозно основание на чешките критици да заговорят и за нов начин на писане, който наричат на името на автора. Ранната смърт на писателя слага за жалост край на това самобитно явление, но и така литературното наследство, което оставя Ян Балабан, не е малко. Нежни и докосващи са например разказите от сборника „Може би си отиваме“, а в житейска равносметка пък се превръща романът „Попитай татко“ - и двете книги вече са излезли на български.

А нишката, която свързва десетте разказа на „ТУК СМЕ“ е повече от жилава. Това е всъщност надеждата. Без нея героите на Балабан вехнат и чезнат, стават прозрачни, по думите на един от тях. И пак тя – надеждата, слепя съдбите им и се превръща в слънцето на хоризонта. Защото и най-тъжната страница заслужава добър финал. Важи с еднаква сила и за книгите, и за живота. Ето доказателства и от тези обикновени, често провалили живота си мъдреци, с които населява книгата си Ян Балабан... Неподправени сентенции, които ни помагат и ние да изречем: ТУК СМЕ!

• В някои неща ние, хората сме по-добри от ангелите

• Чувстваше се като жива страница от книга, трептяща в ръцете на онзи, който я е разтворил

• Всеки някога за някого е никой

• За някои неща ангелите не са достатъчни, тях може би трябва да ги обсъдиш с хората

• Стремежът не е още вяра, която да спаси човек от депресии и пиячка

• Той, който цял живот мечтаеше да принадлежи някому, въобще не успяваше да е част от нещо

• Тайната на успеха се крие в това, че регистрирам всичко, а не виждам нищо

• И му стана тъжно, тъжно за него, но само за секунди. Внезапно всъщност го обзе познание. Изведнъж разбра, че ще умре, че вече ще е само зрял, а зрелостта е дяволски близо до смъртта

• Блус, само блус, той е преградата между теб и смъртта

• Смислите се отделяха от нещата, падаха върху главите им като есенни листа