Трудовак

Държавата като казарма и казармата като държава – това е най-кратката характеристика на романа. Героят е принуден да изтърпи абсурдите на трудовашката служба в общество, съставено от маргинали (малцинтсвени и социални), командвани от офицери, които не различават добро от зло. Тук честта и моралът се заменят с подчинение, боят не е отменен, стига и до садизъм, извращенията не се наказват – „свободата е робство“ (Оруел). Автобиографичният разказ се проектира върху широк времеви фон, героите имат сложни съдби, всяка от които е посвоему уникална. Сюжетът лъкатуши из миналото и настоящето, взира се в детайлите от живота – казармен и цивилен, редува смеха, иронията, драмата и дори трагизма.

„Трудовак“ демаскира демагогията, манипулациите и насилието на партийно-държавния и милиционерско-армейския апарат, представящ утопията за реалност, лъжата за истина, диктата за демокрация.