Трите живота на Луи Айер

Има много личности, които са оставили дълбоки следи в историята на собствения си народ. Много са и тези, които са оставили диря в историята както на своя, така и на други народи. Далеч по-малко са онези, които са останали в паметта на чужда страна и чужд народ, а са напълно непознати в родината си. Такава личност е швейцарецът Луи Айер, прекарал голяма част от съзнателния си живот в България и приключил земния си път в редовете на българската армия по бойните полета на Първата световна война.

Роден през 1865 г. във френскоезичната част на Швейцария, той пристига в България през 1894 г. заедно с още 9 свои колеги, за да постави основите на модерното училищно спортно образование. Впоследствие е наречен, напълно основателно, „бащата на българската гимнастика“, а последователите му в Съюз „Юнак“, на който той е сред основателите, го ценят високо приживе и след смъртта му.

Позабравен по време на комунизма, митът Айер се възражда след 1989 г., когато швейцарецът е издигнат до нивото на своеобразен български национален герой. През годините личността Айер получава няколко образа. За тях разказва тази книга.