Трима другари

Годината е 1928-а. Германия още пази спомена за краха във войната. Животът на Роби, Кьостер и Ленц Трима неразделни другари - също е белязан от войната. Подобно на мнозина други от тъй нареченото „изгубено поколение", те са се простили с романтичните си илюзии и разочаровани и обезверени, не могат да намерят мястото си в разпадащото се общество. Тримата, без- различни към социалните вълнения и политическите бури на деня, поделят времето си между работилницата за поправка на автомо- били и гуляйте в баровете и кръчмите, съпроводени от достъпни жени и обилно количество алкохол. Докато Роби се влюбва в мла- дата и очарователна Пат, която става неразделна част от сплоте- ната им група, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат...

„Трима другари" е сурова, безмилостно откровена прит- ча за самотата и себеотдаването, за приятелството и любовта, за предаността и крехкостта на човешките взаимоотношения.

„Трима другари" е първият истински голям любовен роман на Ремарк, където най-изчерпателно е развита предпочитаната от автора тема за „изгубеното поколение".



За Автора
Ерих Мария Ремарк -

Ерих Мария Ремарк е немски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, и е кръстен Ерих Паул Ремарк, в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“.


В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.


След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.