Настоящият превод е направен от старогръцки език по изданиeто „Loeb Classical Library“, Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts. London, England.

Hippocrates (1988), Volume V. Edited by J. Henderson and translated by P. Potter.

Hippocrates (1988), Volume VI. Edited by J. Henderson and translated by P. Potter.

Hippocrates (2022), Volume I. Edited and translated by P. Potter.
Hippocrates (2023), Volume II. Edited and translated by P. Potter.

Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?

Трактатите в том 3 са сред най-известните в Хипократовия корпус. Те са показателни за античната гръцка медицина от V–IV в.пр.Хр., която следва теоретичните разбирания за произхода на болестите и природата на човека. Доброто познаване на развитието на заболяването, навиците на болния и всички храни, напитки и лечебни средства са задължителни за лекаря, който внимателно следи, преценява и предлага най-доброто лечение. Изключително важни са умереността, изборът на правилен момент и подходящият режим.

Разбери какво се е случило, знай какво се случва, предвиди какво ще се случи: с това се занимавай. Стреми се към две неща по отношение на болестите: да помагаш и поне да не вредиш. Медицинското изкуство има три части: болестта, болният и лекарят. Лекарят е служител на изкуството, а болният воюва с болестта заедно с него. (Epid., I, 11)