Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си – красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в „заживели щастливо до края на дните си“.

Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и свободна. Той се чувства странно добре с нея, убеден е, че е специална – човек, който би искал да присъства в живота му.
Не спират да си говорят цяла нощ, докато устните им не се докосват. На следващия ден и двамата трябва да се върнат към своя живот – професията, семейството, задълженията, обетите. Но всеки остава в мислите на другия.

Съдбата обаче е решила друго – да ги среща отново и отново.
Но чувството им за дълг и морал и желанието да не наранят никого (освен себе си) ги кара след всяка среща да се разделят… завинаги. И тогава между тях остава „това, което имат“ и музиката, която си разменят и която ги кара да се чувстват заедно, дори когато не са.

КОЛКО ГОДИНИ ТРЯБВА ДА МИНАТ, ЗА ДА ВЗЕМАТ ЖИВОТА СИ В СВОИ РЪЦЕ?

Това е нежна и затрогваща история за една любов – едновременно объркваща и сложна като самата любов. И напомняне колко е важно да поемаме рискове и да воюваме за щастието си, преди да е станало безвъзвратно късно.
Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне.