В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия и в Англия, но и във Франция и в Германия, където преводи се появяват паралелно с ключовите книги на Ж. Ж. Русо от 1762 г. Славата на Смит стига и до Русия по времето на Екатерина II. През следващия XIX в. я засенчва Богатството на народите. Но тезите не губят отрезвяващия си ефект, дори когато връзките между етиката и икономиката излиняват съвсем.

Проф. Стилян Йотов