Ами ако всички разберат, че не ме бива за тази професия?

Този въпрос си задавал Теди Москов на младини преди всяка премиера. Пулсът му стигал двеста, сърцето барабаняло в очакване... Днес той е отделна вселена в българския театър – режисьор, който превърна спонтанността, импровизацията и абсурдния хумор в свой сценичен език. В тази книга Москов разказва за първите си представления, за страха и възторга, за приятелствата, срещите и миговете на импровизация, които изграждат неговия театрален свят. „Някои могат, други – не“ е и огледало на цяла епоха. Зад личните истории на режисьора прозира съдбата на неговото семейство, учители и приятелски кръг – свободомислещи личности, които винаги са били опозиция на всяка авторитарна власт. Читателят ще открие тук не само разказ за театъра, но също за въображението и за смелостта да измисляш летенето наново, което някои го могат, други – не.

--------------------
Димитър Стайков е дългогодишен театрален критик и журналист, нареждан сред най-авторитетните познавачи на българския театрален живот. През последния половин век е проследил десетки премиери, наблюдавал е развитието на няколко поколения актьори, правил е интервюта, създал е приятелства. Автор е на книгите „Театрална аритмия“, „Човешкият цирк и Крикор Азарян“, „И рибите заплакаха за Велко Кънев“, „Пламъци по сцената. Живот и изкуство на Деян Донков“. Неговите рецензии и книги са оценявани както от зрителите, така и от артистите, защото в тях се усеща дълбокото уважение към сцената и хората, които я оживяват.