Твоята песен е като плач

Андреа е млада жена, която привидно разполага с всичко, но се разкъсва между двама мъже. Тя изживява криза на идентичността, която се засилва от мисълта, че е майка в един свят, разкъсван от кризи.

Андреа откровено описва копнежа си по обикновен живот, както и проблематичния стандарт да обичаш един мъж. Връща се в детството си през 90-те, белязано от Нежната революция. Разказва за многогодишната си връзка със значително по-възрастен мъж, който е гласът на своето поколение. Спомня си за своя баща гастарбайтер и улавя съвременни кризи, които напомнят нейните собствени.

Сравнявана заради стила ѝ със Силвия Плат, чешката писателка вдъхва живот на красива млада жена, която трябва да унищожи всичко, за да може да се роди нещо ново.

Написан с изключителен усет към човешката психика, романът се превръща в средство, чрез което да видим и собствените си житейски неуспехи.