Съществува ли онова там от детството и защо цял живот ни притегля към себе си със своята сладко-горчива носталгичност?

Романът на Томи Ориндж е едновременно предпазливо завръщане към там и търсене на убежище тук. Затрупани под стъкло и метал, залутани из браузъри и технологии, забързани в невъзможен ритъм, как да поберем наслояваното с векове в сегашното си днес? Как да бъдем онези, които сме в кръвта си, без да изглеждаме като анахронизъм в съвременния свят?

Дванайсет преплетени житейски истории отвеждат в обща посока – към стадиона, на който ще се проведе Голямото оукландско пау-уау. В този многогласен разказ индианците не препускат през прериите с развята коса. Те оцеляват в градската джунгла. Индианецът сме аз, ти, ние – продължаваме да търсим своята индивидуалност, но сме здраво вкопчени в корените и миналото си. Крехки градски призраци, тръгнали след безплътните си мечти.

Удивителен литературен дебют.
Маргарет Атууд

Това не е обикновен роман. Това е внимателно, красиво изваяно слово, благодарение на което пред нас оживяват историите на реално съществуващи съвременни градски индианци… Едно надзъртане към свързаността на съществуването, към един свят, в който камъчетата не просто потъват на морското дъно, а могат да обърнат течението.
Times Literary Supplement