Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия

В своя лекционен цикъл "Теософията на Розенкройцера" Рудолф Щайнер описва как Гьоте действително е изживял един вид посвещение, което в случая се изразява в неговото поетично творчество:
"... и след като накрая Гьоте ясно осъзна своето посвещение, той можа да напише... Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост."