Морган въвлича в онези усещания: „Стани част от караницата, тон от песента, проври се в нея и проследи накъде отива…“.

Първо, думите. Първо и последно, думите.

Знаем толкова много за Шекспир и в същото време – толкова малко! Няма много сигурни факти за това как синът на обикновен майстор на ръкавици от Уорикшър се превръща в един от най-великите писатели на всички времена. Знаем, че със сигурност е съществувал; знаем за родното му семейството; знаем, че се жени за жена на име Ан Хатауей, осем години по-възрастна от него, която ражда шест месеца след сватбата им; знаем, че имат три деца и единственият им син става жертва на чумата; знаем, че е играл в собствените си пиеси, за сделките му с недвижими имоти… Знаем, че напуска Стратфорд, за да търси щастието в Лондон, и в крайна сметка успява. Очевидно е бил непокорен творец, амбициозен актьор, негодуващ син, почти порядъчен съпруг. Но кога и как се превръща и в гений? Що за човек е бил? Как е разсъждавал? Какви са били отношенията с жена му? Родителите му? Неговите съвременници? Неговото общество?

„Морган описва майсторски герои… В един многопластов разказ с експресивност, която се отблагодарява чрез премерено четене, Морган пресъздава елизабетинската среда на Шекспир, всяко място и всеки човек, пресъздадени с почти перфектен реализъм… Проява на умение.“
KirkusReviews

„Изобретателна, поглъщаща и напълно правдоподобна история… Морган дори следва Шекспировото лирично темпо и фразеология в тази биография, оживена като една от неговите комедии и човешка като неговите драми. Истинска наслада за четене.“
RTBookReviews

„Изключително занимателно четиво.“
Booklist

„Какво иска той: иска да напише пиеса. Естествен напредък в определен смисъл, понеже винаги ги е обичал. И след трупата на Нейно Величество е импровизирал монолози, закърпвал и шлифовал отделни роли. Признато му е, че има талант за това, а за играчите всяка допълнителна дарба е полезна – хубав певчески глас, умението да се бие с шпага, добре оформен крак.

Но Уил иска да напише цяла пиеса сам – или, ако е необходимо, да я напише в сътрудничество. Желанието му е съвкупност от много неща. Първо – разбирането. Като актьор той знае какво въздейства. Знае кое кара публиката да затаи дъх или да замръзне, да се кикоти или да не я свърта на едно място. Знае какви речи изтощават дробовете на актьора, кога спешната смяна на ролята в гримьорната е прекалено бърза за нагаждане, как да се отмери времето на последния ти монолог, за да няма застой и вторачен поглед, докато се изнасяш от сцената.“

----------------

Джъд Морган е един от псевдонимите на Тим Уилсън. Той е роден и отрасъл в Питърбъроу – древен град в Източна Англия, в блатистата област Фенс. Следва в университета Ийст Англия в Норич, където се дипломира като магистър по изкуствата. Там изучава и творческо писане при Малкълм Бредбъри и Анджела Картър. Автор е на романи – психологически съспенс, на фентъзи, но най-известен е с историческите си романи. Литературната критика го определя като брилянтен писател.