„Тайният дневник на Хитлер” е фикционално произведение, което се основава на точни исторически и биографични факти: започва от деня на арестуването на Хитлер след неуспешния Бирен пуч в Мюнхен през ноември 1923 г. и приключва през декември следващата година, когато той е освободен след амнистия. Както самият автор определя творбата си, това е измислен, „повествователен документ“.

Историческата фактология, свързана с метежа срещу Ваймарската република и с участниците в него, изпълва всяка страница на книгата на Влавианос. Но романът е преди всичко оригинален опит да се проникне в мрака на „века на крайностите”, във вътрешния свят на диктатора, в тайните лабиринти на личността му. В него постоянно отеква въпросът: как един посредствен човек с ниско потекло и оскъдно образование, обладан от комплекси, натрапчиви идеи и жажда за власт, е успял да завладее духа на германците и да се превърне във фигура, материализирала кошмара на XX век?

Каква е целта на тази книга? Отговорът е в настоящите свидетелства за възраждането на национализма, фундаментализма и популистките техники за манипулиране в световен мащаб. Ето защо преосмислянето на феномена „Хитлер” и на нацизма в светлината на тези тенденции е исторически, политически и философски навременен проект.