Марк Мецентий, изнежен и отегчен от живота римлянин, се озовава в Йерусалим в деня, когато на хълма Голгота, разпънат между двама разбойника. Иисус Назарянина завършва своя земен път.

Марк е търсил отчаяно смисъла на съществуванието във философията на древните мъдреци, опитвал се е напразно да утоли глада на душата си със земни наслади. Един поглед на Спасителя е достатъчен на римлянина, за да поеме по дългия и тежък път в търсене на истината за Христовото възкресение, истината за учението на Назарянина, за вярата и за небесното царство.

В писмата си до обичаната Тулия Марк описва търсенията си, колебанията, съмненията, опитите да проникне отвъд заблудите, разпространявани умишлено и от римската власт, и от фарисеите. Търсенето на истината за Сина Божи го среша с римския прокуратор Понтий Пилат, с Христови сподвижници и с противници на новата вяра - с озарената от спокойствие и сила Мария Магдалена, с тревожните, ревниви и преследвани ученици на Иисус. Всеки от тях - от римския прокуратор до възкръсналия Лазар - има своята истина за Христа. През четиридесетте дни до Възнесението на Сина Божи Марк Мецентий трябва да осъзнае вечната и непоклатима сила, на която се уповават новопокръстените - тайната на Царството Божие.