Съчинения в пет тома, том 1: На острова на блажените

Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените.

"Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран.

Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично преживява първата за новото си състояние смяна на поколенията. Преди това тя никога не е била изправена пред подобно драматично изпитание. И дори не го е очаквала. Но с Пенчо Славейков се осъществява не просто поредната смяна на поколения, а се извършва преход от една епоха в друга, от един тип литература и художествено мислене в друг. Няма как процесът да е спокоен и плавен, когато се засягат същностни изменения в литературния процес и общественото съзнание.

Те винаги са болезнени, макар историята на литературата да би трябвало вече да е привикнала към тях."
Панко Анчев