През май 1948 в окупираната Виена се срещат и се влюбват двама души с коренно противоположни съдби: австрийската студентка по философия, дъщеря на бивш член на Германската националсоциалистическа партия, и безотечественикът, немскоезичният евреин от Черновци, чиито родители са загинали в германски концентрационен лагер, а той самият е оцелял в румънски трудов лагер. От това непреодолимо различие тръгва той, Паул Целан, като еврейски поет, пишещ за немски читатели, и формулира високите си изисквания към поезията на немски език след трагедията на евреите. Тя, Ингеборг Бахман, още преди тази среща е започнала да преосмисля близкото минало на Австрия и Германия, но тази среща се превръща за нея в стимул да се бори през целия си живот срещу забраваma u ga подкрепя творчеството на Паул Целан. Именно това различие и опитите да продължат диалога си въпреки постоянно възникващите противоречия е определящо за кореспонденцията на двамата, от първото стихотворение-посвещение през май/юни 1948 до последното писмо през есента на 1967. Тази кореспонденция е драматичен и вълнуващ документ за живота на двамата поети, въпреки че след дългогодишните спекулации очакванията са били малко по-различни. Връзката на Ингеборг Бахман и Паул Целан, както и нейното отражение в творчеството на двамата след публикуването на писмата им най-сетне може да се постави на достоверна основа.

Барбара Видеман, Бертран Бадиу