Съдби, по-лоши от смъртта

Независимо дали Вонегът пише за смъртта в своето семейство, собствения си сблъсък с тласкащата към самоубийство депресия или бъдещето на планетата; за Хемингуей, Рейгън, Андрю Лойд Уебър, Салман Рушди или баща си, архитекта; за неоконсерватизма, анонимните алкохолици или еднорозите, за Галипагос, бомбардировките над Дрезден, религиозната музика или живия си интерес към въпроса дали наистина има съдба, която може да се квалифицира като по-лоша от смъртта, геният на Вонегът да превръща индивидуалния си опит във валидна за вселената история рядко е бил поднасян по-добре.

Със своята безгранична хуманност, страхотно добро настроение и забележителна откровеност, "Съдби, по-лоши от смъртта" съдържа всичко, което безбройните му почитатели по целия свят очакват от Кърт Вонегът.