„Диарбекир и българите“:
Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. „Вести“ от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: „Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма“.
Сариев прави и предварителни публикации – в. „Народна култура“, 1984, в. „Литературен глас“, 1984 г., в. „Литературен фронт“, 1986 г., сп. „Пламък“, 1990 г.

Книгата има голям успех, тиражът бързо е изчерпан. Публикувани са разнородни отзиви, включително в специализираната историографска преса. В „Исторически преглед“ Вера Бонева прави следното заключение в рецензията си: „Книгата на В. Сариев „Диарбекир и българите“ дава убедителен отговор на поставените в началото въпроси, свързани с мита за „българското чистилище“. Тя прониква в механизмите, по които се появява и функционира българската общност в далечния анадолски град. Анализира убедително феномена на оцеляването в екстремални социални условия от гледна точка на поп Минчовата максима, че „Камъкът, колкото повече го търкаляла колата, очуквал се, имал по-голяма цена и по-здрав ставал“. И накрая – книгата показва, че историята може да се пише и така: достоверно, но и пристрастно, документално, но и образно, аналитично, но и метафорично“.