Книгата "Събирателните имена в българския език в съпоставка с други балкански езици" представя първото цялостно изследване на лингвистичната категория събирателност и на класа на събирателните съществителни имена в българския език. Събирателните имена са изследвани в синхрония и диахрония, проследява се промяната в коцептуализацията им от най-старите писмено засвидетелствани събирателни имена в българския език до днес. В резултат на анализ на множество лексикографски източници и наблюдения върху някои от българските диалекти, както и върху разговорния български език, са открити и приведени като илюстративен материал голямо количество примери. Освен в синхронен и диахронен аспект събирателните съществителни имена се изследват и в съпоставителен план – поставени на фона на сравнителното балканско езикознание. Съпоставки са направени най-вече с гръцки език, в по-малка степен с албански и румънски език. В немалко случаи, когато това внася допълнителна яснота по разглеждания въпрос, са правени паралели с други славянски, германски, романски и тюркски езици.

В монографията е направена цялостна, системна класификация на периферните и прототипичните събирателни имена въз основа на техните лексикосемантични и граматически характеристики. За първи път в българската лингвистика се извършва подробен анализ на словообразувателните модели и на наставките класификатори, с които се образуват събирателните съществителни имена в българския език.