Султан Махмуд II и краят на еничарите

Книгата „Султан Махмуд II и краят на еничарите“ е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с „щастливото събитие“, както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на грандиозна битка за властта в османската държава. Отдавна преживяла времената на своето величие, в началото на XIX в. империята на Османовци агонизира. Тя губи войни и територии. В провинциите ѝ цари пълна анархия, в която аяни и провинциални еничари се сражават помежду си и с войските на султана. В Истанбул реалният господар е столичният еничарски оджак. С рекет и грабежи войниците му тормозят жителите, а с бунтове и въстания сменят везири и султани. Тесен кръг в управляващия елит вижда изход от имперската агония в реформи, а тяхното начало – в реформирането на войската. Еничарите, които от столетия са основният боен контингент и също от столетия са привилегирована каста, категорично отхвърлят опитите и самата идея за реформи. Яростната съпротива срещу реформите ги издига в позицията на водач на всички консервативни сили в османското общество.

проф. дин Цветана Георгиева