Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца. Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна. Майката на Джанет е волен дух, който намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). Животът е приключение – смята тя. – Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Децата са научени сами да се грижат за себе си. Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. А защо не? – пита майката. – Да си бездомник е приключение!

„Стъкленият замък“ е автобиографична хроника за изпитания и изкупление, за силата на духа и смелостта да следваш мечтите си, независимо от обстоятелствата.

---------------

Влюбих се в тази книга! Искаше ми се да разполагам с неограничено време, за да я прочета на един дъх, но също така не ми се искаше и да свършва. Много ми хареса семейната динамика и уникалната група от хора. Писането е просто и изключително достъпно, и те предразполага да се почувстваш като у дома. На моменти дори изпитвах нотки на ревност по този свободен, номадски начин на живот.

Читателско мнение