Модерна готическа история за девет млади жени, изправени пред унаследяваното подчинение на насилието и вековните митове, които го поддържат.

Рафаела пристига в далечното италианско градче Стрега, за да работи в импозантния хотел „Олимпик“. Там тя и осем други момичета получават строгите униформи на сезонни работнички и се учат да гладят, да готвят и да оправят леглата. В свободните моменти между задълженията си момичетата започват да се наслаждават на компанията си, докато берат билки в градината, четат в библиотеката и се наслаждават на алпийския пейзаж.

Но когато хотелът внезапно се изпълва с хора за шумно празненство, едно от момичетата изчезва. Ще последват дълбоки разкрития относно легендите, разказвани на младите жени, относно очакванията им от света и насилието, което са принудени да понасят, за да се стигне накрая до въпроса дали е възможен по-нежен и по-красив живот.

Паметник на отдавна мъртвите прислужници и тяхното скрито знание, бляскавата, зъбата и омагьосваща проза на Йохане Люке Холм, във великолепния превод на Росица Цветанова, е като магия, която продължава да упражнява силата си дълго след като си прочел романа. Уединеният хотел, напомнящ хотелите на Томас Ман и Стивън Кинг, е отвъд обхвата на времето и външния свят. Тук властват нормите на миналото и архетипното безвремие на мита. Злото на хотела е и злото на света.

Романът е спечелил наградата „Бърнард Шоу“ за 2023 г. и наградата на английския ПЕН-клуб. Номиниран е за литературната награда на Северния съвет за 2021 г. и Европейската награда за литература за 2021 г.

„Историята е изпълнена с романтични, езотерични настроения, които са толкова ярко изобразени, че всяко едно изречение блести като бижу в текстова нощ, богата на символика.“ – Афтонбладет

Градчето се наричаше Стрега и се намираше в планината. По-късно узнах, че Стрега е музей на ужасите, където всичко е застинало в потресаваща форма. Научих, че Стрега са гъсти гори, обагрени в червена светлина. Стрега бяха момичета, които сплитаха косите си по определен начин. Момичета, пренасящи тежки камъни през планината. Момичета, които превиваха врат и си оставаха така. Стрега беше езеро с обкръжаващата го зеленина. Стрега беше нощна лампа, осветяваща най-грозното на света. Стрега беше убита жена с личните й вещи. Пътната й чанта, косата й, кутиите й с лакриц и шоколад.