Стихове, епиграми, афоризми

Гого Гогов (1929-2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази Родопи - име на жена. Роден е в с. Голям извор, Хасковско. Завършва Учителския институт в Кърджали. Учителствал е из Родопите, учил е на български език деца от турски произход. Не му разрешават да следва медицина, тъй като баща му не е подкрепял комунистическия режим. Чак 30-годишен, успява да се запише във Ветеринарномедицинския институт в София. През целия си живот работи като ветеринарен лекар, но следва призванието си на писател.

В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България.

"Да се заскитам към безкрая
така загавъчно желан..."

Стихове мои - градини небрани,
стихове мои - отворени рани,
вечно болите.
Пада сланата, капят листата,
вие стоите
на вечна стража
дори в съня ми.
Песни непети - деца неродени
като гугутки пърхате в мене,
пърхате в мене...
Литнете, мили, със сетни сили,
че дни броени
вървят към края,
вървят към края.
дори в съня ми.