Доста влиятелни критици поставят Джон Макгахърн (1934 – 2006) направо след Бекет, като смятат, че е между най-големите ирландски писатели от втората половина на ХХ в. Невероятно изкусен разказвач, неговият привидно всекидневен, хроникьорски изказ е толкова многопластов, че тълкуването му е истинско предизвикателство. В кратък пасаж, посветен на всекидневието на едно селско семейство, писателят е способен да вмести съществена част от историята на Ирландия между 20-те и 80-те години на XX в. от гледна точка на онези, които са я живели, в която чувствителният читател открива житейски уроци за себе си. Книгата се чете с искрено упоение.

„Тази книга се изчита за два часа, но остава с вас в продължение на десетилетия” - „Сънди телеграф”

„Макгахърн ни предлага тонизиращия дар на най-добрата проза: усещането за истинското, усещането за прозрачност, която ни позволява да проумеем живота на създадените от него хора много по-добре, отколкото проумяваме собствения си живот” – Джон Ъпдайк

„Просто шедьовър!” - Джон Банвил