София, 1906 година. В княжеския двор пристига младият словак Антон Х. По онова време владетел на България е Фердинанд I от рода Сакс-Кобург-Гота, една от куриозните личности на тогавашна Европа - образован, естет, католик, окултист, твърди се, че и бисексуален, хитър политик и всепризнат учен – ботаник и зоолог, изследовател и колекционер. В страха си от възможни атентати Фердинанд избира сред най-близкото си обкръжение предимно млади хора от Словакия, където неговият род притежава обширни имения и той често предпочита да прекарва летните си ваканции.

В романа се проследява съдбата на двойка напълно противоположни герои – от една страна, амбициозния български цар, който мечтае да покори Цариград и да стане император на Византия, и от друга, неизвестния словашки младеж Антон Х.– син (фактически чичо на автора на романа), адютант и дясна ръка на Фердинанд. Заедно с тях проследяваме миговете на успехи и лични трагедии, придворни интриги и истории за любов и омраза, както и зараждането и процъфтяването на една нова европейска монархия – Третото българско царство, чак до националните катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война.