Данила Стоянова е родена на 7 октомври 1961 г. в София. Израства сред книги, музика и разговори. Владее отрано английски, обича пианото си.

Изглежда сякаш стиховете й бързат напред и възрастта ги догонва. В дарбата за самота е най-разпознаваемото й поетично родство - с поезията на Емили Дикинсън, с която общува от дете. Топъл, но хирургичен в детайлите, погледът изследва направата на света и болката в тази направа. Меко и категорично оголва механизма му, приема го и го прощава. Екзистенциалната тревожност на тези стихове, стряскащата им битийна изпълненост ги прави да съществуват в някакво странно надвечерие, сякаш една лента се завърта наобратно и познанието предхожда събитията, които ги пораждат.

Учи във френската гимназия, но не успява да завърши последния клас. На 17-годишна възраст е диагностицирана с лимфома. Следват шест години борба с болестта, лечение в Париж и тежки химиотерапии. Чете много, превежда поезия. Желае да стане театрален режисьор.

Почива в Париж на 3 септември 1984 г. на 23-годишна възраст.
Нейният път се случва - продължава да се случва - в дълбочината, не по протежението на времето.

Яна Букова