Теню Начов х. Христов, е роден на 1 февруари 1850 г. в гр. Стара Загора. Няма данни за родителите му. Известно е, че е бил кръгъл сирак и от малък са го дали при един обущар, където е живял и работил като чирак. Като става пълнолетен, купува от майстора ръчните инструменти и, поправяйки обуща, за да се изхранва, тръгва за Румъния, където се свързва с хъшовете и участва в работата на Българския революционен комитет. При обявяването на Руско-турската освободителна война отива в Плоещ, където се събират доброволци и се записва опълченец. Опълченците са наброявали повече от 7000 души, сформирани в роти, причислени към отряда на генерал Столетов. В боевете при Стара Загора загиват 4000 опълченци, но задържат армията на Сюлейман паша 6 часа и дават възможност на генерал Гурко да организира отбраната при с. Шипка и спре турците. След боевете на Шипка оцелелите опълченци са само 300. Между тях и Теню Начов. Той участва и в Балканската война като доброволец. За своята храброст получава шест ордена.

След Освобождението Т. Начов става мирови съдия, после областен съдия и юрисконсулт на Столична община. Като един от основателите и касиер на Либералната партия, участва активно в българския политически живот и е близък с Цанков, Славейков, Каравелов, Балабанов, Стамболов и др.Знае много добре турски, руски и румънски, говори немски и английски, разбира френски и останалите балкански езици. Свири на флейта, кларнет и цитра.

В тази книга, издадена през 1925 г., Теню Начов описва малко известни събития и случки. Понеже е пряк участник в събитията, разказът му е жив и много увлекателен. Не избягва да каже истината, даже когато е против него и Либералната партия. Има особен поглед за борбите на българите за тяхното освобождение и поставя на първо място онези високо интелигентни и смели сънародници, които показват на света, че ние не сме диво племе, а смел и трудолюбив народ, готов да умре за свободата си.

Скромността на Т. Начов е пословична, затова и името му дълго време тъне в забвение.