Очевидно заглавието на книгата кореспондира с гениалната мисъл „Красотата ще спаси света“. Но авторът си поставя въпроса: А кой ще спаси красотата?! И търси отговорите в своите творби, в които история, съвремие и бъдеще се преплитат, защото времето е единно както и класическата категория за красиво. Ето защо материалният израз на красотата е невъзможен без духовната озареност на любомъдрието и алтруизма.

В продължение на предишните си книги с поезия, Димитър Христов отново показва завидно майсторство в изграждането на поетическите форми от лиричното стихотворение до поемата и либретото. Ако изследваме и богатството на римите в неговите творби, ще се убедим, че българският език не е изчерпал потенциала си за римуване и дава огромни възможности на поетите да развиват традицията и да модернизират мерената реч.

Книгата „Спасяване на красотата“ е постижение не само на своя автор, но и послание на съвременната ни поезия, която не се бои от злободневието и духовната криза, а атакува дръзко и категорично с отстояването на родолюбиви и общохуманни ценности, като ги преосмисля и пренася напред към душевността на сегашните и следващите поколения.