Сократ и изкуството на диалога

44 притчи на древногръцкия мислител в една книга

Премиерният сборник „Сократ и изкуството на диалога“ на София Петрова, тиражиран от издателство „Милениум“, ще ви отвори врата към мъдростта на един от най-прочутите световни философи и ще ви изненада с това колко поучителни и същевременно прости и ясни са думите му. Книгата синтезира най-важното от схващанията на Сократ, представено в 44 диалогични притчи, които завършват с неговите крилати фрази и надживелите вековете сентенции.

Наричан „най-мъдрия от всички мъдреци“, древногръцкият философ, изрекъл думите: „Аз знам, че нищо не знам…“, е една от най-интересните и ярки фигури на античния свят. Всичко, достигнало до нас, е предадено от учениците му – Сократ не е записал нито една своя мисъл, защото е бил убеден, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и в полемиката с опонента. Той е първият, който насочва интереса си към принципите на живота и твърди, че философията не е в догмите, а в начина, по който живеем. Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа „защо светът се случи“ и „от какво е изграден“.

------------------

Ето и две от притчите, публикувани в сборника:

Проверката с трите сита

Сократ се разхождал един ден из площада, когато го настигнал негов познат. Запъхтян, той спрял философа и развълнувано започнал да му говори:
– Здравей, Сократе! Няма да повярваш какво узнахза един твой приятел! Искаш ли да чуеш?
– Почакай! – прекъснал го мъдрецът. – С радост ще те изслушам, но преди това искам първо аз да ти задам въпрос. Знаеш ли какво е „проверка с трите сита“?
– Не, Сократе, какво е?
– Преди да кажеш нещо зад гърба на някого, добре е да го подложиш на тази проверка. Кажи ми проверил ли си това, което искаш да ми съобщиш? Убеден ли си, че то е истина?
– Не съм, но просто чух другите да казват и...
– Ето това е първото сито – Истината. Значи не си сигурен, че това, което искаш да кажеш, е вярно.
Второто сито е на Добротата – онова, което си узнал, нещо хубаво ли е, добро ли е за човека, за когото ще говориш?
– Всъщност не, изобщо, даже никак!
– Тоест чул си нещо, за което не си убеден, че е вярно, но то злепоставя друг човек, говори лошо за него? Нека опитаме и последната проверка – това е ситото на Ползата. Кажи ми, приятелю, ще бъде ли полезно за мен да узная онова, което си чул?
– Вероятно не много, Сократе...
– В такъв случай за какво ми е да слушам нещо, което нито е вярно, нито е добро, нито пък полезно?

---------------
Тайната на успеха

Веднъж един млад мъж срещнал Сократ на площада и решил да го попита каква е тайната на успеха.
Мъдрецът изслушал търпеливо въпроса и му рекъл:
– Ела утре рано на брега на реката. Ще те чакам там и ще ти дам отговора.
На другата утрин в уречения час младежът дошъл.
Сократ вече стоял на брега.
– Добро утро, приятелю! – рекъл той – А сега последвай ме, да отидем до водата.
Стигнали там, а Сократ казал:
– Сега влез след мен във водата!
Мъжът го последвал и скоро двамата се озовали в средата на реката, а водата стигала до брадите им. В този момент Сократ изненадващо сграбчил младежа и потопил главата му под водата. Клетникът се борел с всички сили да се измъкне, ала мъдрецът бил силен и успял да го задържи, докато оня не посинял. Тогава Сократ издърпал главата му над повърхността и мъжът веднага жадно поел дъх. Мъдрецът с усмивка го попитал:
– Докато беше там, под водата, какво бе онова, за което най-силно копнееше?
Младежът отговорил задъхан:
– Въздух!
Тогава Сократ казал:
– Ето! Тъкмо това е тайната на успеха: когато искаш нещо така силно, както копнееш за глътка въздух, докато се давиш, тогава и ще го постигнеш. Няма никаква друга тайна.