Карлос Ейре е едно от 14 000-те деца, които заминават от Куба през 1961 г. – откъснат от семейството, страната и детството си от Революцията. "Сняг в Хавана" е едновременно екзорцизъм и ода за изгубения рай, интересен мемоар и прекрасна литература. Защото Куба от младостта на Карлос – с гущерите, тюркоазеното море и слънчевите сиести – се превръща в остров на конфискациите веднага щом един партизанин с пура, на име Фидел Кастро, сваля президента Батиста на 1 януари 1959 г. Внезапно музиката по улиците се превръща в изстрели. Коледа става незаконна, политическите несъгласия водят до затвор и твърде много приятели на Карлос се отправят към едно толкова далечно и немислимо място, каквото са САЩ. Карлос също ще се озове там и ще изпълни мечтата на майка си да стане съвременен американец – въпреки че душата му остава в страната, която напуска. Разказана с настойчивостта на изповед, "Сняг в Хавана" е възхвала за родината и истинско доказателство за колективния дух на кубинците.