„Снимам, следователно живея“ съдържа ценни „записки за киното“ – разговори, интервюта, вълнуващи откровения и прозрения за изкуството, морала, човека, но и за контекста, в който той диша и твори. Защото ако днес светът изживява криза, породена от свръхпотреблението и законите на алчността, то втората половина на двайсети век се характеризира с драматични кризи на отчуждение и самота, които индивидът преодолява на фона на бурни политически и социални промени.

Изповядвайки естетиката на неореализма, Антониони постига непознати дотогава дълбини в психологическото изследване на вътрешния свят на личността. За целта той използва нови изразни средства и подходи и създава образци на интелектуалното кино – сред тях са Фотоувеличение, Забриски Пойнт, Професия: репортер и др.

Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Италия, на 29 септември 1912 г. Признат е за един от най-талантливите съвременни кинотворци – сценарист и режисьор, често спряган като „бащата на отчуждението и песимизма във филмите“. През 1996 г. е отличен с Оскар за цялостен принос в областта на седмото изкуство. При връчването на наградата Джак Никълсън разтърсва публиката с думите: „В глухите, тихи пространства на света Микеланджело Антониони намери метафори, с които освети тъмните кътчета на душите ни, а в тях се натъкна на поразителна красота – елегантна и мрачна, натрапчива и мистериозна.“