Смъртта може да танцува

Знам, че ще се запитате какво е това? Стихосбирка, повест, роман, трактат... Тъй за подобен род книги човечеството се пита 2000 години. И аз няма да мога да ви кажа, нямам опит в подобни род споделяне на наше хем лично, хем общочовешко. За мен ще си останат псалми на една наранена душа, която иска да сподели жизнения си опит и желанието си да бъде полезна. Отваряш напосоки и зачиташ... неусетно си въвлечен в проблем, екстремна ситуация или тиха размисъл... настроението е неописуемо, усетът те води... посягаш и си пускаш Пинк Флойд или Джо Кокър, Соломон Бърк или Гаспарян... усещане че си насаме със себе си, че се опитваш да проникнеш в смисъла на живота ти... влизаш в илюстрациите на авторката... чайката (за някои - самотен гларус) познат символ или изящните крака на примабалерина... символи, символи... те са в теб и ти си целият в тях...