"Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение."

Така започва своята автобиографична книга големият сръбски режисьор Емир Кустурица. В седемнайсет глави, седемнайсет своеобразни автентични, провокативни и преди всичко искрени разказа, режисьорът прелиства семейния албум от най-ранните дни на своето детство, изписва житейския си и творчески път на фона на неспокойните, размирни години през втората половина на XX и началото на XXI век. Книга – автобиография, хроника и своеобразен филм, съставен от разкази, в които авторът не щади нито себе си, нито другите. Книга, в която не премълчава нищо. Сам против всички, хулен и хвален, но винаги той, верен на себе си, единствен – Емир Кустурица.

"Написах тази книга като отговор на различните интерпретации на моя живот. Бях подложен на остра критика, животът ми се разказваше в таблоидите... Реших, че трябва да оставя един документ, който емоционално и с факти да докаже, че животът ми не е бил такъв, какъвто е описван в жълтата преса. Същността на живота ми, описан в книгата, е една баладично изградена цялост. Това е качество, наследено от родителите ми. Те бяха щастливи, че не станах крадец или криминално проявен. Защото всички от моята улица завършиха по този начин."
Емир Кустурица в интервю пред списание МАХ