Докато се разхожда с кучето си в гората, Веста, жена на години, която наскоро е загубила мъжа си и се е преселила в дива местност в другия края на страната, намира на пътеката тайнствена бележка: „Казваше се Магда. Никога няма да се разбере кой я е убил. Не бях аз. Ето тук е трупът ѝ“.

Вместо да се обади в полицията, Веста решава сама да издири убиеца и да разбере коя е тази Магда. Следва низ от събития, странни и алогични, които ни понасят в шеметен водовъртеж и ни карат да се замислим дали наличието на ум изключва безумието, доколко историите, които сами разказваме на себе си, отразяват истината и доколко ни правят слепи за нея, дали от сблъсъка между действителност и въображение не ставаме жертви на собствените ни фантасмагории.

Имало ли е изобщо труп и убиец? Имало ли е престъпление? Или авторката ни предлага една умело изградена пародия на толкова популярните трилъри? Това ще решите вие.

♦ ♦ ♦

ОТЕСА МОШФЕГ се изстрелва още с дебютния си роман „Айлийн“ (2016) сред финалистите за „Ман – Букър“, най-престижното отличие за англоезична литература.

Родена е през 1981 г. в Бостън и е космополит и по кръв: майка ѝ е хърватка, баща ѝ, евреин, е роден в Иран, и по дух – не спира да обикаля света. Израсла е в семейството на музиканти, преподаватели в Консерваторията на Нова Англия. Не признава социалните мрежи и няма да я срещнете в интернет. В Туитър се е представила като „писателка, но рядко се появявам тук“.

Мошфег бързо се налага като един от най-мощните гласове в новата американска литература. След „Айлийн“ издава сборника с разкази „Носталгия по един друг свят“ (2017) и „Моята година на почивка и отдих“ (2019). „Смъртта в ръцете ѝ“ (2020) е третият ѝ роман, определян от мнозина като едно от ключовите събития на литературната година.