Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.

Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност.
Тео Ушев

Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите – те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо.
Херта Мюлер

Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като „омекналите часовници“ на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото.
The Times Literary Supplement

Удивителен писател, в традицията на Кафка и Бруно Шулц. Кратък живот, прекаран под знака на болестта; малко по обем – но велико – магично творчество. Литературната му мощ – предизвикваща видения, наситена и дълбоко автентична – се задвижва, парадоксално, но не изцяло, от остра чувствителност и вътрешен плам.
Норман Маня