Краткото описание на романа започва с думите: “Екипажът на Шестхилядния кораб се състои от онези, които са били родени, и онези, които са били направени, от онези, които ще умрат, и онези, които няма”. На кораба попадат странни обекти от една попътна планета. И се оказва, че те пораждат различни състояния на привързаност, на тъга и носталгия у всички членове на екипажа, пораждат чувства, често неопределими и неудържими.

Възникват и по-екстремни действия. Налага се специална комисия да разследва ставащото. Романът е изграден от кратки номерирани монологични свидетелства, в които понятията ни за одушевеност и неодушевеност, нашите, на читателя, са поставени под въпрос. Най-краткият цитатен анонс на романа е от свидетелство 022: „Това човешки проблем ли е? Ако да, нека не ми го отнемат“. Свидетелствата са в стила на кратка, елиптична, почти лирическа проза. Тук залогът е какво се случва на ръба на човешкото и парачовешкото, в центъра са въпроси за правото на човешкост на онези, които не са родени, а са „направени“, но и докъде може да стигне човешкостта в тъмната си половина; за правото да имаш спомени, чувства, вътрешен живот, често обратнопропорционални на „продуктивността“; за възможността човешката личност да бъде съхранена и „релоудната“; за правото изобщо да си личност, независимо на какъв „носител“…

Биляна Курташева, “Oral history и дистопия”, Портал “Култура”, 30 юли 2022