След мръкване

Всеки се движи в своя си посока. Едни са се запътили нанякъде, други не бързат за никъде. Някои са се устремили към своята цел, други не се и сещат да се замислят накъде вървят. Някои молят времето да спре своя бяг, други го побутват в гърба, молят го да ускори своя ход. Но когато последният влак потегля от гарата, странни неща започват да се случват, настъпва странен час. И нощта не е нощ. Търпението ни се изчерпва. Вече не можем да съзерцаваме безучастно онова, което ни показват по телевизията. Искаме всичко да изпитаме от първа ръка, да проверим сами кое е истина и кое не е.