След края на класиката

"След края на класиката" има свой обект две гранични повести: "Двойник" на Ф. Достоевски и "Египетска марка" на Осип Манделщам. Повестта "Египетска марка" е уникална с композицията, персонажите, с начина, по който интерпретира идеята си за социалния хаос във времето на радикални промени в Русия. В нея откриваме една отворена композиция, която позволява текстът да набавя своите значения от широко поле контексти. Един от тях е "Двойник" на Ф. Достоевски. Двете творби са свързани от общата тема на Града. Но Петербугр не е единствената междутекстова връзка. Лабиринтът, социалният хаос, малкият човек са другите общи топоси между тях. И ако Достоевски превръща града в повод да изобрази своя нищожен герой, то Манделщам центрира цялата повествователна енергия само към пространството. То ще бъде метагероят на новата проза.