„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.

В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.

Надежда Радулова

На пръв поглед стиховете на Гергана Панчева издават възрастта ѝ. Личи си, че това е поезия на много млад човек, с вкус към предметите и темите, които вълнуват съвременното поколение на 25-30-годишните. В същото време тук става дума за зряла поезия, в която няма нищо излишно. Езикът е изчистен, а зад привидната простота се отварят пространства на смисъл, който изисква житейски опит, голяма наблюдателност, задълбочено търсачество. Неочакваните образи и обрати в книгата я превръщат не просто в запомняща се, но и градят личен почерк, което е рядкост при дебютите.

Амелия Личева