Според Франк Джоузеф, автор на предговора, Вон Брашлър използва опита на жреческите съсловия и тайните общества от дълбоката древност до наши дни, както и авангардните научни открития в квантовата и ядрената физика, за да ни предложи един „практически наръчник за пътуване във времето”. Тук не става дума за „машина” в стил Хърбърт Уелс, а за необятните възможности на човешкото съзнание.

Времето не е линейна категория, то е гъвкаво и изменчиво. Именно затова миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно, а това означава, че ние бихме могли да пътуваме напред в бъдещето или назад в миналото, ако разполагаме с необходимата технология. Тази мисъл на Айнщайн шокира научната общност в средата на ХХ век, но се оказва, че тя не е оригинална, тъй като за първи път е формулирана преди около 5000 години в знаменитите индийски веди.

Ако овладеем определени медитации и достигнем до променено състояние на съзнанието, духът ни е способен да напусне тялото, да преодолее триизмерните ограничения на физическия свят, в който живеем, и да навлезе в други плоскости на битието, където енергията не се проявява само в материални форми. Евентуалният контакт с т.нар. енергоинформационно поле на Вселената може би е онзи повратен момент, който ще стимулира нов етап в развитието на земната цивилизация.