Тази книга е антропологическо, историческо и психологическо изследване за начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете.

Децата ни прекарват голяма част от времето си в училище, следвайки сухите инструкции на своите учители. Те трябва да седят мирно в час и да се занимават с тестове, които обикновено не разбират. Това образование напомня повече на затвор; то тласка децата към апатично отегчение или резки прояви, израз на неприемането му. Дори извън училище те рядко имат възможността да опознават света чрез игра, без да са под постоянното наблюдение на възрастен, отнемащ им възможността да поемат нещата в свои ръце. Резултатът от подобен род вмешателство е очеваден: тревожни, сплашени деца, за които училището е източник не на знания, а на несигурност и стрес.

В „Свободата да учиш“ психологът Питър Грей ни показва как малчуганите, оставени да изследват света чрез игра, не просто ще научат всичко, което им е нужно, но и ще го направят с усмивка, кипящи от енергия. Това е една смела, на пръв поглед контраинтуитивна идея за освобождаването на децата от убиващите любопитството им окови на институционализираното образование, чиято основна задача сякаш е да ги вкара в един и същи калъп. Като родители и граждани имаме дълг да се борим за образование, което да насърчава у тях удивлението от новите открития и удоволствието от играта.