Светът си бръмка в си бемол

Това е историята на Гуени Морган. А тя живее във времена, когато възрастните все още само виждат децата, но не ги чуват и никога нищо не им обясняват. Гуени чувства, че нещо не е съвсем наред в семейството й и прехвърля собственото си безпокойство върху неодушевени предмети и заобикалящия я пейзаж. Сама се дистанцира, като намира убежище в собствените си фантазии, че нощем лети над града. Неизбежното й физическо съзряване също я плаши; Гуени не иска да се приобщи към света на възрастните. Осъзнава, че е опасно да изразяваш емоции си, затова предава нещата така, както ги вижда и оставя читателя да чувства вместо нея. Криминалните романи, които леля й й дава да чете, подхранват вродената й любознателност и когато един от местните жители тайнствено изчезва, тя решава да го открие...