От автора на наградения с „Букър“ и „Златен Ман Букър“ роман „Английският пациент“.

Натаниъл и Рейчъл са брат и сестра и живеят на улица „Рувини Гардънс“ в Лондон. Той е на 14, а тя почти на 16, но ще им се наложи да преживеят доста по-възрастни неща.

Още в първия абзац на романа, на 13 страница, през 1945 г., непосредствено след края на войната, родителите им ги събират след закуска в градината на къщата и им съобщават, че трябва да заминат за една година в Сингапур, където баща им бил повишен в ръководител на клона на компанията „Юнилевър“ в Азия, а за Натаниъл и Рейчъл щели да се грижат много добре. Щели да имат и настойник – едър, скромен мъж с плахи движения, поради които двамата младежи му дали прякора Пеперудата. Той отскоро живеел на третия етаж и родителите говорели за него като за техен колега. Рейчъл се усъмнила, че е престъпник.

Дотук добре – родителите заминават, децата остават и се нагаждат към новото положение, и животът продължава да тече. Пеперудата не говори много. Но още на 32 страница Рейчъл открива големия куфар, с който майка им е заминала, в мазето на къщата, под едно покривало, и го показва на Натаниъл. Сякаш куфарът сам се е завърнал от далечното пътуване. Значи майка им въобще не е в никакъв Сингапур! Къде е тогава? И въобще какво работят техните родители?

От тук до края на романа следва 100% Отдатджи – криминални и разузнавателни нишки, разходки напред и назад във времето, събития, чувства, усещания и много романтика. И друг път сме го казвали – Майкъл Ондатджи пише поезия в проза. Така е и в този роман. Все пак авторът на „Английският пациент“, носител на наградите „Букър“ и „Златен Ман Букър“, има публикувани и 11 стихосбирки.