Светлина след смъртта

"Започнах да вдишвам въздух, който, по дяволите, не ми стигаше. Пак полагах всички усилия да вдишам и пак струите се увеличаваха. Започнах да се давя. Издавах страшни звуци. Хриптях. Давех се, за Бога, в собствената си кръв. Не знаех какво да правя - да пестя кръвта, която изтичаше, или да се боря за капка кислород, който ми беше жизнено необходим..."

"Колко вечери преди да заспя съм си задавала тези въпроси - какво изпитва човек, когато убива? Защото аз мога да ви разкажа какво изпитва човек, когато умира..."

"Страданието и болките ме бяха извисили дотолкова, че да разбера едва сега думите на Бог! Сега разбирах цената на истинската прошка..."